С използването на този сайт Вие приемате, че той използва „бисквитки" за подобряване на Вашето преживяване, персонализиране на рекламите и анализ на посещаемостта. Моля прочетете нашите Условия, Политика за бисквитки и Политика за защита на личните данни. разбрах

Изпрати на приятелзатвори

Доц. Д-р Ружа Панчева: Първата година от живота на детето е най-важният период за неговото цялостно развитие

Промени размера на текста Изпрати на приятел Принтирай
Доц. Д-р Ружа Панчева: Първата година от живота на детето е най-важният период за неговото цялостно развитие

Доц. Д-р Ружа Панчева отговаря на най-често задаваните въпроси за развитието на детето през първата година.

Доц. д-р Ружа Панчева, д.м. е завършила медицина в Медицински университет Варна през 1998 година, има специалност по педиатрия и хранене и диететика. Работила е 15 години в МБАЛ „Св. Марина“ Варна, след което и понастоящем е преподавател към катедра „Хигиена и епидемиологи“, Факултет „Обществено здравеопазване“ - Медицински университет Варна. Интересите й са в областта на детското хранене, гастроентерология и развитие. Развива амбулаторна практика с деца с основно гастроентеорологични и хранителни проблеми от повече от 15 години. Сътрудничи на институции и много неправителствени организации занимаващи се с деца със специални потребности. В партнъорство с тях организира следдипломни обучения към МУ-Варна по кърмене, ранна детска интервенция, аутизъм, хранене през първите 1000 дни. Посещавала е обучения и курсове в Австрия, Германия, Великобритания, Чехия, Гърция. Участва в повече от 60 научни публикации в български и чуждестранни научни списания.

1. Добре ли е майката да говори на бебето, още докато то е в корема ѝ? Можете ли да ни разкажете повече за това – чува ли бебето в корема, влияе ли се от настроенията на майката, спи ли, докато тя спи...?

Съвременните проучвания върху равитието на бебето в утробата показват, че там, където то се развива преди раждането си е буквално „детска площадка за игра на сетивата“. То реагира на гласовете на родителите си като чува по-добре по-ниските честоти като тези на бащиния си глас, спи през по-голямата част от времето, отговаря и на другите звуци в стаята, реагира на светли и тъмни сенки. Докато майката се движи от място на място, то променя позицията си в утробата, дори вкусва сладки или пикантни храни, които току-що са консумирани.
Експерти като William Fifer психобиолог на развитието от Колумбийския университет смятат, че тези преживявания причиняват физиологични промени в сетивните системи на плода, които са необходими за нормалния растеж на мозъка.
Бебето реагира доста активно и на негативните емоции на майка си като стресовите хормони от тялото й преминават плацентата и при по-високи и продължителни нива имат подтискащ ефект върху развитието на мозъка на детето.
Разговорите с бебето са част от живота на бъдещия родител. Тe подпомагат развитието на речта след раждането, носят спокойствие и сигурност както на бебето, така и на родителите и помагат на майката и бащата да изградят здрава емоционална връзка с нероденото бебе, която е основополагаща за оптимално развитие след раждането.

2. Да преминем към появата на бебето. Много майки са изплашени колко е мъничко и беззащитно то, особено когато е първо дете. Има ли някакви сигнали, които трябва да се научим да разчитаме като усмивка, плач и т.н.

Родителите бързо се научават да разчитат сигнали от страна на бебето въпреки първоначалния стрес. Ако детето е родено здраво, състоянието е преценено като стабилно от неонатолога, тогава най-важният сигнал е този на глада и необходимостта от близост. Не е добре да се изчаква плачът на бебето – това означва, че то е „безумно гладно или разстроено“. Първите сигнали за нужда от храна са зовящите леки звуци, които то издава обичайно непосредствено след събуждане, засиленото обилно слюноотделяне, засукването на ръкавчето, чаршафчето или всяко нещо, което се допре до бузата или устата, търсещите сукателни движения. Ако майката реагира бързо при подобни сигналии и предложи гърда, за да може бебето да засуче добре, обичайно то се успокоява и храненето му продължава благоприятно. 3 часова пауза по часовник или силен плач като сигнал за глад прави детето много непокойно и възбудимо. Във времето тези деца успяват по-трудно да се самоуспокояват и са емоционално по-нестабилни.
Ако въпреки задоволяването на глада и нормалната хигиена детето е непокойно и плаче неутешимо, то тогава гушкането, люшкането и проявата на загриженост са важни начини за осъществяване на емоционална връзка с детето и проява на разбиране. Това снижава нивата на стрес у бебето и му дава усещане за сигурност.
Успокояващо е, когато се види, че новородено бебе се усмихва на себе си (когато спи), държи ръчичките си сгънати нагоре и се храни добре и наддава на тегло по 20-30 грама на ден. Това означава, че най-вероятно то е здраво и няма причини за безпокойство.

3. Каква трябва да бъде комуникацията на майката с бебето още от първите дни на появата му?

Бебето е чувало гласа на родителите си още по време на вътреутробния живот. Затова гласът на мама не е нещо ново, а е желано, познато и носещо успокоение. Честото говорене с отчетлива интонация и извивки на гласа, както обичайно се говори на бебе са прекрасен начин за комуникация, успокоение, особено когато това е гласът на родителя. Много преди да започне да говори, детето вече разпознава много общи понятия, чувани вече гласове и усвоява емоциите на тона, с който му се говори. Желателно е това да е директна комуникация, точно на него, а не глас, образ и звук от електронно и друго устройство. Бебетата учат и се развиват най-добре, когато това е част от едно по-цялостно общуване с любим човек.
Комуникацията с бебето не е само говор, а е също поглед, докосване, споделена нежност насочена точно към него. Децата формират привързаност към обгрижващия ги човек и чрез усмивката, гледането в очите, изчакването на ответен отговор – като звук или движение, имитиране на негови звуци. Всичко това е подходящо да започне колкото може по-рано- в идеалния случай още от ден 1 на живота му.

4. Каква е ролята на бащата? И по-конкретно комуникацията му с бебето? Новороденото само гласа на майка си ли разпознава или и тези на хората, които са били около нея, докато е била бременна?

Все повече съвременни публикации показват, че детето чува гласа на бащата още по време на бременността. Нещо повече, то е по-чувствително точно на тези звуци, които отговарят на тембъра на таткото, тъй като той е по-близо до този на туптенето на сърцето, движението на кръвта по големите кръвоносни съдове, шума на нормално работещия храносмилателен тракт на майката възникващи най-близо до детето в утробата.

Има съвременни доказателства за това, че физическото и умственото развитие на детето се подобряват ако бащата участва в отглеждането на детето още от раждането. Този ефект е и реципрочен – бащите, въвлечени във възпитанието на децата, изпитват по-малко стрес и са по-уверени. Може да се използва всяка възможност за подобна комуникация – докосването, носенето на бебето близо до тялото, говоренето и назоваването на действията при обгрижването, смяната на еднократните пелени, все са възможности, които не бива да се пропускат.

5. Каква е възрастта, в която бебето разбира, че определени негови действия водят до последствия? И трябва ли родителите да реагират светкавично на всяко действие на децата си?

Децата имат нужда от време, за да разберат смисъла на правилата и забраните. Както за всяко друго нещо, те трябва да бъдат научени на това. Понякога е отчайващо колко много пъти трябва да се повтори определено обяснение докато то се схване от детето. Нещата се усложняват когато правилата се поднасят с негативна емоция и нервен тон. Поставете се на мястото на детето си - все едно, че сте на нова работа и трябва от един намек бързо да схванете всички правила докато началникът Ви гледа строго и заядливо. Вероятно ще сте по-уверени ако и Вие се опитвате да „тренирате“ за добър родител като се стремите да обяснявате правилата си още докато бебето е малко и не разбира колко сте неуверен и също толкова притеснен. Ето някои простички правила, за да помогнете и на двама ви:

  • Запасете се с търпение - Рим не е построен за един ден
  • Не обвинявайте себе си и детето, ако не се получава, променете подхода. Приемете, че детето изучава света, а не се опитва да Ви дразни като например хвърля предмети десетки пъти. Така то БАВНО се учи за света около себе си.
  • Обяснете с лесни за разбиране думи какво детето „трябва да направи“, а не какво „НЕ трябва да прави“
  • Поощрявайте доброто поведение
  • Отвличайте вниманието в ДРУГА посока от тази, която създава напрежение
  • Децата разбират смисъла на думата „не“ едва на около 6 месеца, но болшинството от тях не спират в отговор със започнатото действие преди да станат на 1- 1 ½ години. Подходяща родителска реакция е систематично да се отвлича вниманието на детето, да му се обясни какво се очаква то да направи, а не да се реагира негативно светкавично и нервно. Добре е „стреснатият тон“ да се запази за случаите, при които има опасност за увреда или за живота на детето като гореща печка, остър предмет и други. Очаквайте адекватна на повтаряните правила реакция при детето най-рано на 2 години. За да се случи това, обаче е необходимо правилата да не се променят и Вие също да се придържате към тях с поведението си.

6. Съществуват теории, че бебето трябва да бъде оставяно да плаче когато няма явна причина за този плач? Какво мислите по този въпрос?

Според възрастта на детето, отношението към плача му може да е различен.
Аз лично приемам логиката на някои психолози, че първите 3 месеца от живота на детето трябва да се приемат като последните 3 месеца от бременността. Това означава, че бебетата трябва да се гушкат, хранят и подменят при всеки сигнал за това. Това обгрижване е също и в основата на „кърмене при поискване“-препоръчвания от световните организации начин на хранене през първите месеци от живота, което означва хранене при необходимост от детето и подаден сигнал за глад.

Разбира се, понякога за двама родители това е много трудно, но считам, че някои патриархални нрави, според които на младото семейство отначало се помага от друг член на семейството – най-често някой по-възрастен, е нелоша допълваща грижата практика. Така и родителите могат да отдъхнат за кратко.

Кърмаческата възраст като цяло е възраст, в която бебето има нужда от много разбиране, защото се развива изключително интензивно и тази постоянна промяна си има дори термин – нарича се „позитивен стрес“. При това децата заучават нови навици, което води до естествено напрежение на нервната система. Ако детето е обичано и подкрепяно, стресът е контролиран- „позитивен“, развитието разрешава детето да изучава по най-благоприятния начин света около себе си. В сучаите, при които бебето се остави да плаче безутешно стресът е „токсичен“- отделят се стресови хормони, които могат да имат забавящ ефект върху мозъчното развитие. При подобно системно поведение спрямо него, детето е в риск да стане по-нервно и възбудимо или обратно – по-апатично, незаинтересувано и неуверено с израстването си.

При по-големите деца – на възрастта около 2 години, когато се правят опити за отделяне от родителите и се проявява желание за по-отчетлива самостоятелност, детето може да плаче и понякога дори да се „тръшка“ по земята без видима причина в опит да наложи своята самостоятелност. При търпеливо изчакване няколко минути кризата да мине и познаване на този преходен период от развитието на детето, това особено състояние се разминава без последици.
Идеята за това децата по принцип да се оставят да плачат безутешно е от около 1880. Периодично тя се връща на мода, но като цяло не дава трайни и добри ефекти.

Съвременното схващане е, че бебето има нужда от значим възрастен в своя живот още от раждането си – някой, който да откликва на неговите потребности от общуване, утеха, докосване, игра, за да формира сигурна привързаност. Когато то е гладно, трябва да се нахрани; когато е неспокойно, трябва да бъде утешено. Оставянето на детето дълго време да плаче няма добър ефект върху развитието му. Същевременно обаче е необходимо да се зачитат сигналите на детето, когато то иска да остане само; когато има нужда от почивка и усамотяване. Ако отвръща поглед или главичка, докато се опитвате да му говорите, пеете или играете с него, по-добре е да се съобразите с тази нужда и да го оставите да си почине. Бъдете чувствителни на сигналите на детето.

7. Какви игри и занимания се препоръчват за родителите и децата им, когато те са между 7 и 9 месеца?

Добре е да се осигури на детето пространство и подкрепа, за да усъвършенства своите движения – сядане, изправяне, постепенно ходене с придържане около креватчето, кошарата или друга мебел. Добре е родителят или друг обгрижващ да участва в игра с играчки, които се поднасят към едната или другата ръка, да се учи детето да играе по различен начин с различни играчки – топки, кубчета, копчета на играчки. Играта „на криеница“, при която родителят се крие или се крият играчки, които детето да намира, е много забавна и същевременно развиваща способностие на детето игра. Съвместното четене на книжки трябва да се превърне в рутина, като за целта няма нужда да се четат дълги приказки, достатъчни са кратки и смислени описания на предмети, лица, животни. Трябва да се насърчават опитите на детето да произнася отделни срички макар още да е рано за истински думи. Говоренето с детето по всякакъв повод – особено по време на ежедневните дейности при домакинстване, разходка, както и за намерения и планове е най-добрият начин да се стимулират говорните умения, както и неговото емоционално развитие.

8. Какво е отношението ви към заниманията на малките деца и бебета с телевизия, таблети и телефони?

Електронните устройства присъстват много широко в ежедневието ни и те са безспорно удобство за нас възрастните. Тяхната системна употреба в ранното детство обаче няма положително влияние.
Дали ранното излагане на екран променя структурата на развиващия се мозък не е още категорично известно. И все пак, проучванията показват, че докато бебетата отначало не разбират смисъла на информацията от екрана, той може да задържи задълго вниманието им. Разбирането се случва около края на втората година. Съществуват солидни доказателства, че бебетата и малките деца изпитват затруднения при прехвърлянето на заученото от екран към реалния живот и е малко вероятно те да се учат от електронните устройства до тази възраст. За разлика от това, те учат най- интензивно чрез лично взаимодействие с родители и обгрижващи. Ранното учене е по-лесно, по-обогатяващо и по-ефективно, когато се преживява, интерактивно, в реално време и пространство, и с реални, значими за детето хора като родители и обгрижващи.
Рискове за развитието на децата реално има при продължително екранно време. Изследването на телевизионната експозиция показа асоциация между продължителното излагане на екран (повече от 2 часа на ден от бебета на възраст под 12 месеца) и значителни закъснения в проговарянето. Доказателствата за връзката между времето, прекарано пред екрана, и трудностите в задържане на вниманието са различни и зависят от продължителността. Установено е, че продъжлителното гледане на телевизията негативно влияе върху придобиването на езикови умения, вниманието и когнитивното развитие при деца на възраст под 5 години. То също така намалява количеството и качеството на взаимодействието между родител и дете и отвлича вниманието от играта. В допълнение, звуковите ефекти на електронните книги и анимацията могат да попречат на разбирането на истории и последователността на събитията в предучилищна възраст, в сравнение с книжните книги. Някои изследвания свързват продължителното гледане на телевизия с по-ниски интелектуални способности, особено свързани с краткосрочната памет, ранното умение за четене, математическите умения и езиковото развитие. Неспособността на малките деца (особено тези на по-малки от 2 години) да различават ежедневната реалност от това, което се случва на екрана, заедно с усилията им да осмислят съдържанието на информацията от екрана, може да попречи и на поведенческите им реакции и да ги направи по-агресивни. Много психолози напоследък използват нерегламентриания израз „синдром на бейби ТВ“, когато искат да обозначат забавяне в развитието на детето под влияние на продължителното екранно време.
Американската академия по педиатрия има препоръки от 2016 година по отношение екранното време, някои от които:

  • За деца под 18 месеца избягвайте излагането на бебето на екранни носители.
  • Родителите на деца на възраст от 18 до 24 месеца, които искат да предлагат електронни медии, трябва да изберат висококачествени програми и да ги гледат с децата си, за да им помогнат да разберат какво виждат.
  • За деца на възраст от 2 до 5 години, ограничете използването на екрана до 1 час на ден висококачествени програми. Родителите трябва да гледат медиите с децата, за да им помогнат да разберат какво виждат и да прилагат видяното в света около тях.
Промени размера на текста Изпрати на приятел Принтирай

Коментари

Коментари за “Доц. Д-р Ружа Панчева: Първата година от живота на детето е най-важният период за неговото цялостно развитие”
Няма добавени коментари към тази статия
Добави коментар

Четете още от "Развитие"

Изборът на име – традициите не са това, което бяха...

Изборът на име – традициите не са това, което бяха...

Името е може би първият голям избор, който родителите правят за детето си. То е...

За първото зъбче

За първото зъбче

С колко тревоги и трепети е съпроводено поникването на първото зъбче! Но пък...

Бебе, запознай се с вашите!

Бебе, запознай се с вашите!

След дълго и трепетно очакване, най-после си в прегръдките на мама и татко!...

Първи зъбки

Първи зъбки

Всяка майка знае с колко трепети, вълнения и тревоги е съпроводена появата на...


ОвенОвен

ТелецТелец

БлизнациБлизнаци

РакРак

ЛъвЛъв

ДеваДева

ВезниВезни

СкорпионСкорпион

СтрелецСтрелец

КозирогКозирог

ВодолейВодолей

РибиРиби